Кипър – островът на съкровищата

Това няма да е пост за забележителностите на Кипър!

vlastelina na nikosia

Удоволствието, наречено Кипър, ми се е случвало едва два пъти и то все по работа, така че не мога да ви кажа кой знае какво за туристическите обекти. За сметка на това, както някои от вас знаят, винаги се опитвам да гледам хората, да уловя начина на живот и да разбера възможно най-много за нещата зад опаковката.

Разказът ми започва с един тъжен факт, с който местните живеят години наред: за кипърците Кипър е родина, 36% от чиято територия е окупирана от 40-хилядна турска армия, а 4% – суверенна територия на Великобритания, където важат британските закони. Родина, в която официалният език е гръцки и почти всеки казва, че е грък, но и родина над чиято столица Никозия е надвиснала планината Беш парма (Петте пръста), с изсечени по склоновете й знамена на Турция и Севернокипърската турска република, за да не забравят кой е от другата страна. Разбира се, историята никога не е едностранна и кипърските турци сигурно ще ви разкажат по-иначе.

Кипър е страна, изградена върху типичната гръцка любов към живота, но прорязана от барикади. С народ, затворил и изоставил къщите си в градове и села като Фамагуста, но съградил едно от най-райските кътчета на земята. Със стиснати от злоба зъби. Във всяко такси, във всяка дюнерджийница, в кафенетата и по улиците може да се заговорите с хора, които да ви кажат, че не са щастливи от разсичането на острова им.

old and new cyprus nicosia

И все пак, днес Кипър е една от най-привлекателните туристически дестинации. За три-четири дни можете да пообиколите южната част на острова и да видите толкова история (маркетинг?), събрана накуп, че ще ви стига за няколко живота напред. Най-красивата от гръцките богини Афродита, е родена от пяната на морето край Пафос. Кипърците умеят от няколко камъка да направят забележителност, за което безкрайно ги уважавам. Идете и вижте родното място на богинята, достъпът до там е изключително лесен, защото магистралите са шеметни.

zelenina i svejest v kipar

Никозия, или Лефкосия на гръцки, е съчетание от ориенталска мистерия, гръцка лекота на живот, островитянска жажда за приключения и лек провинциализъм в най-добра форма. Да не изпускаме и мързела. Тук сякаш мързелът е издигнат в култ, макар че не видях негов паметник наоколо.

Живот така или иначе не липсва. Търговия, образование, медии, спорт, банки… спокойно можете да сложите последните първи. Една невидима машинка цъка и дърпа икономиката на Кипър напред – машинката, наречена “пари”, и за да сме по-точни – “европейски пари”. Те смазват всички чаркове на местната икономика и вдъхват още повече живот на острова.

Иначе, като типична маратонска нация, кипърците си падат по спорта. Има десетки стадиони и игрища, които работят и до късно вечер. Е, като южен народ, обичат и зрелищата. Да попаднеш на мач на Омония или някой друг футболен гигант е преживяване, което заслужава много разкази – преминаването на центъра на Никозия след поредното дерби е цяло приключение, подобно на всенародните екзалтирани веселби по българските улици през ’94-та. Помните ги, нали? Затова, преди да летите до Ларнака, информирайте се за текущите футболни срещи, защото иначе краткият трансфер може да ви отнеме около 2 часа, прекарани в задръстване.

kipar omonia football

Слънце тук не липсва. Вали два пъти в годината, така че ако сте в Кипър и вали, или сте големи късметлии или сте онзи шофьор на камион, който Дъглас Адамс прозира, че е Бога на дъжда. В резултат, а и понеже е остров без кой знае колко високи планини и буйни реки, Кипър е доста сух и безводен. Но заради водоснабдителната система от хиляди резервоари, която вероятно си съперничи с подобни иновации в Швейцария, вместо суша, тръни и пущинаци, навсякъде ще видите зеленина, цветя и свежест.

cyprus paradise

Не се изненадвайте, че ще срещнете много кипърци, които говорят български и поназнайват някой друг мръсен виц. Причината е, че България е сред първите и от малкото страни, които признават страната и в подкрепа на тази линия на политика – отваря образователната си система за кипърците. Всички те са слънчеви, отворени хора, които сякаш са потънали в един безметежен спокоен свят.

Българската диаспора разбира се е много сериозна – има местен български вестник, по РЕП-овете се продават ШОК и други жълти вестници и почти навсякъде където се обърнете, ще ви посрещне някой сънародник – труженик в примамлив Кипър.

nicosia mosque

Усмивки, слънце, добродушен мързел. Ако трябва да обобщя повърхностния си поглед върху Кипър в три думи, това ще са те. Кипърците не са перфектни, но пък има какво да се научи от тях. Прилича хем на Европа, хем на Гърция, хем на Ориента. Рано сутрин чуваш гласа на имама, но пък и камбани, клаксони и международна реч. Може да са тъжни, но не са отчаяни. Да им пожелаем успех и мирен изход от преговорите.

Свежестта на тъгата: “Бялата ни спалня” на Радмила Младенова

Вие ми се свят. Главата ми едва удържа развихрилата се какофония от въпроси, разговори, романи, които пиша в съзнанието си, докато бъркам манджа, приспивам сина си, или чета някоя статия в интернет за масовото измиране на пчелите. “Бялата ни спалня” – дебютният роман на Радмила Младенова е виновен за гламавото ми състояние!

radmila mladenova bialata ni spalnya

“Бялата ни спалня” уж е в “Люлин”, а прегръща целия свят, взрян и загрижен за природата. Уж е поетичен монолог за бащата, а всъщност е пътепис през девет планини в десета.

Всъщност, “Бялата ни спалня” си е цял рамон. Още от първите редове разбирам, че с този непознат за мен жанр ще се спогодим. А и с Радмила се познаваме, да, бегло, но фактът, че държа в ръцете си книга на свой съвременник, колега, познат, съвинопийник… ме изпълва с онова меко чувство, което ме вдъхновяваше, докато пишех дипломната си работа за киберфантастични романи от 90-те. Сега дистанцията е още по-кратка, случките са по-сгъстени, непосредствени, лични.

Не искам да правя дисекция на този толкова жив и пъргав роман. Няма смисъл. Та той е “колекция от учудвания”, “хиляда и едно отплесвания”. Затова ми стига да го гледам как се мята от измерение в измерение, как скача от жанр в жанр, как расте и се свива на кълбо, за да се търкули в детските си спомени, как налива “цветовете на дъгата” в образа на Ранополия, как танцува, пътува, снима, говори на чужди езици, побеляват му косите, страхува се, сбогува се. Като героинята на Радмила, която ту гледа в пропастта от високия път, ту отвръща поглед, и аз от време на време затварям страниците, за да увелича удоволствието от ужаса.

Чета “Бялата ни спалня”, гладна за завидната красота, богатство, лекота и съзрялолост и в същото време младост на изказа. Поглъщам “Бялата ни спалня”, възхитена от забележителното и ненатрапчиво изящество на думи, пропътували векове, запазили дъха, мириса и топлината на отминали години. Скачам отвъд буквите, зажадняла за уравновесен и трезв поглед към близкото ни минало, търсеща виновник за всепогубващата депресия на нашето поколение, от която всеки търси изход по свой обнадежден или безнадежден начин, откриваща отговори на пороя от въпроси за тежестта на гените, за наследството, което тегне на вратовете ни.

И след последните страници още ми се вие свят, но пък и някак олеква. Ако ти се чете един поетичен роман, в който можеш да откриеш и себе си освен куп други познайници, надникни в “Бялата ни спалня”.

Не дишай за миг… за увереността

Уверени бебета

Знаете ли кое ни отличава генерално от децата? Наблюдавайки едногодишния си син през последните месеци, забелязвам с каква увереност се мята във всичко ново и непознато. (Буквално се мята и завършва с дузина цицини и синини). И си мисля как ние, големите, бавно и методично губим увереността си през годините, която отстъпва място на горчивия опит и песимизъм.

Растем, трупаме опит, негативен, приятен и полезен. Стремим се към всякакви постижения и неусетно се оказваме в капан, в който даже въздухът е напоен с тревога и стрес, където мислим твърде много, а действаме рядко. За разлика от малките ‘безразсъдни’ същества, дошли на тоя свят преди броени години, които всичко искат сами, ние се крием от промените, от новата посока, от цели, които дразнят интереса ни, но пък са свързани с известен риск.

Задавам си въпроса – кога за последно действах смело? Май не беше много много отдавна, но ето че все по-често ме е страх да не си счупя главата, както и тази на мъника до мен. А виждали ли сте как малките човечета за миг задържат дъха си, ококорват очи и се втурват към новото? През глава. Без колебание. Страшно им завиждам за това.

Увереността можела да се научи на дърти години. Въпреки колебанието, съмненията, страховете и миналите неудачи, всеки, казват някои модерни бихевиористи, може да се научи да действа решително, като смело посреща предизвикателствата. Никога не е късно да науиш стара мечка на нови номера, да знаете.

Греби, греби, греби с каяка

Може и да не знаете, а може и да знаете (това не е така важно), но от 7-8 месеца се подвизаваме в Обединеното кралство. Какво? Пак ли?! Пак. Само че този път с бебе. И това преобръща живота на кандидат-емигранта с краката нагоре.

Изненадващо е какви ледоразбивачи са бебетата. Да, едно дете може да разтопи дори суровата английска душа и да разчувства всяка баба на улицата. Освен това, когато имаш грижата за дечко, се налага да общуваш и с други хора, за да му дадеш някаква среда, комуникация, опит и други подобни. Та, така и ние с малкия Борис, подгонени от нуждата да общуваме и да се социализираме, опознахме всички бебешки клубове в града ни и за нас вече няма тайни в бебешкия свят на Западен Съсекс.

И така, малкият маймунства с местни бебки и бебовци, радваме се на зимните минзухари, пеем песнички на някакъв непознат език. Последното ми създава странен дискомфорт, че Борис не разбира какво се пее, което от своя страна породи нуждата да превеждам въпросните песнички. И ето резултатът от един такъв експеримент.

Оригиналът на песента е Row, row, row your boat – супер популярна детска песен. Моят вариант е доста инфантилен, но ми се прииска да го запиша в и без това итормозения от тишина и хаос блог. Та, българският вариант въплащава и любовта ми към каяка (тайничко сугестирам Борис скоро да ни пусне с татко му на каяк)😉 И… музика!

Греби, греби, греби с каяка
надолу по реката.
Животът е прекрасен,
хващай здраво греблата.

Греби, греби, греби с каяка
надолу по потока.
Ако видиш мечка,
усмихни й се широко.

Греби, греби, греби с каяка
навътре в язовира.
Ако видиш лъвче,
гледай да не го нервираш.

Греби, греби, греби с каяка
кротко по реката.
Ако видиш крокодил,
пипни го по главата.

Греби, греби, греби с каяка
навътре в океана,
ако видиш бяла акула,
опитай да я хванеш.

Греби, греби, греби с каяка
към самотния плаж.
Ако видиш пиратски кораб,
вземи го на абордаж.

Row Row Row Your Boat

Дайте шанс за зеленчука: Тученица

Все се каня да драсна един ред похвално слово за тученицата (или тучница) и все двайсетте и четири часа на денонощието сякаш се засмукват от някаква черна дупка, без да съм успяла да го направя. Но ето сега най-сетне сядам да споделя едно полезно кулинарно откритие.

Tuchenica

Миналото лято мама ми каза, че прочела статия в интернет за това колко полезна, богата на наситени мазнини и популярна на Запад е тученицата (лат. Portulaca oleracea, common purslane на английски) Тази, както я наричат бабите, тревка се продавала за не-знам-си-колко евро в Германия и от нея ставали супер салатки, та даже и таратор. И ето ни, на гости на мама преди няколко месеца и тя ни набра сладка сочна тученица направо от градинката в задния двор.

Като кърмеща майка вегетарианка гледам да се информирам какви вещества има в храната ми и по възможност в чинията ми да намират място все полезни храни (не задължително супер храни, но и те са в менюто ми). Няма да ви изненадам, като спомена, че Омега-3 мастните киселини са особено важни за развиващия се детски организъм. Те са онези малки гадинки, от които се изгражда миелиновата обвивка на мозъка на бебетата. И ако някой ви казва, че за да е умно детето ви, му давайте мазничко, не разбирайте, че трябва да го охранвате със сланинка, беконче, масалце и т.н.

Разбира се, може да си набавите такива мазнини от сьомгата, но тъй като аз риба не ям, използвам всеки възможен друг продукт, за да бъде храната ми богата на ненаситени мазнини. Моето дневно меню се обогатява с тях чрез авокадо, зехтин, рапично олио, ленено семе, последното от които ям еднаквно успешно и с овесени ядки и в салати.

Последно ще кажа, че според някои източници в тученицата има и токсични вещества. Реших, че са в пренебрежимо малко количество, за да са заплаха за мен или Борис и смело приготвих тази сочна и много питателна салата. Ето какво ви трябва за нея:

  • 20-30 стръка тученица
  • 30г варен зрял боб (ако само за това ще си купите консерва, по-добре не слагайте фасул)
  • 5-6 бейби морковчета (по-известни като малки пресни моркови)
  • авокадо на вкус
  • натрошено сирене на вкус
  • много магданоз
  • зехтин / олио от рапица

Сега остава само да дойде пролетта и хуквайте към градините в търсене на тученица. Да ви е сладко!

Последният ден, в който не бях майка

11 февруари 2013 г. сутринта беше началото на последния ден, в който не бях майка. По нищо не личеше, че след по-малко от осем часа Борис вече щеше да бъде роден.

Нямаше как да съм подготвена за първото си раждане и няма как този ден да е специален, особено когато раждането се случва три седмици преди термина. Куфарът ми беше стегнат и чакаше. Документите, направлението, договорът за стволовите клетки и т.н. – всичко беше готово, но самата аз не знаех какво и как ще се случи.

Знаех само едно – довечера синът ми ще поема първите си глъдки въздух. Затова просто тихо се усмихвах и гледах краката ми да не треперят много-много🙂

На път за Майчин дом

Пътят до Майчин дом ми се стори безкраен. Вече нямах търпение всичко да започне. Сърцето ми препускаше лудо, а разумът ми се опитваше да ме държи бодра и свежа.

Не знам каква е тази усмивка – нервна, паникьосана или нетърпелива. Може би и трите накуп… Или пък повече се плаша, защото Марто я прави, докато взема един завой почти без да гледа?😉

Последният ден, в който не бях майка

Исках да родя естествено. В продължение на месеци ходех на курс по йога за бременни и бях убедена, че всичко ще протече както трябва. Готвех се и за болката и за страха от неизвестното. Но Борис реши, че трябва да го чакам търпеливо и не се появи шест часа след началото…

Благодарна съм на страхотния д-р Веселин Дяволов за перфектното цезарово сечение, безпогрешна преценка и уникална човещина. Благодаря и на екипа на Операционния блок в Родилна зала на Майчин дом за грижите, милото отношение и успокоителни думи. И така, в 18:28 ч. на 11 февруари 2013 г. аз и Мартин станахме родители за първи път.

Синът ни дойде на този свят с голяма борба, борейки се дори и с доктора, който се опитваше да разплете омоталата се около врата му пъпна връв, бори се и през безкрайните дни след това, които прекара в отделението за интензивни грижи. Но няма да ви занимавам с неговите нелеки патиланства, които надявам се са го калили за живота.

Днес Борисчо е едно страхотно бебе, което майка му и баща му водят навсякъде от 20-я му ден насам. Надявам се, че е щастлив и се радва, че е попаднал при нас. Ние можем само да сме благодарни, че сме благословени с него. А майка му вече не помни какво е било преди последния ден, в който не бях майка🙂

Сочна спаначена салата

На вегетарианците често се случва да им липсват разни елементи в кръвта. Най-често това са желязото, витамин B12, фолиева киселина (B9), както и белтъци. Сега месоядните може да изпаднат в екстаз и да кажат, “ами така е като не ядете месо!” Но преди да бързат да се радват, нека се замислят дали и на тях не им липсват същите тези вещества и въобще дали се хранят пълноценно.

Независимо дали сте веган, вегетарианец или месояден, всички имаме нужда от храни, богати на желязо и то не само от животински, но и от растителен произход. Затова ви предлагам една желязно-витаминна бомба. Защо витаминна? Защото, за да се усвои максимално добре желязото, то трябва да се консумира заедно с храни, богати на витамин C. И понеже не е добра идея да ядете месо с плодове, ето нещо, което може да бъде както основно ястие за вегетарианци, така и предястие или салата за месоядни.

За две порции са ви необходими:

  • 3-4 моркова
  • 300 гр. спанак
  • 2 ч.л. горчица с мед (не дижонска)
  • сол
  • зехтин
  • 2-3 листа пресен босилек

Зеленчуците се варят на пара

Приготвянето е повече от лесно и бързо. Кипвате малко вода. Нарязвате морковите на тънки лентички (аз го правя с онази джаджа, с която се белят картофи), измивате много добре и накъсвате спанака и слагате зеленчуците да се варят на пара за около 5 мин. Аз слагам първо морковите (докато измия спанака), но може да ги сложите и заедно.

След 5 минутки извадете зеленчуците и застройте с малко зехтин, сол (на вкус и по желание) и 1 ч.л. горчица с мед. Поръсвате с листа пресен босилек и ето ви прекрасна разядка🙂 Освен всичко друго, тази салата е доста ефектна за гости и накрая – много е евтина.

Моите снимки са грозни, но пък се надявам, че ви карат да се облизвате😉 Изкуших ли ви?

Сладка спаначена салатка