гледаме се като два лимона – с монолози се замеряме през масата, съблечени от проста логика няма начин да си спомня кой се вкисна пръв пък и не е важно вече важното е [...]
Archive for the ‘• Стихове с рими и без рими’ Category
лимони за вечеря
Posted in • Стихове с рими и без рими on 06/11/2010 | 13 Comments »
ИМА ВРЕМЕ
Posted in • Стихове с рими и без рими on 13/09/2010 | Leave a Comment »
лицето ми щяло да зрее, бузи и устни ще имам всичко ще имам – готова ще съм за бране на ядове, но има време… ще чакам да цъфна и зрея и бръчки ще нося, но има време ще казват как приличат очите ми на дънери на отсечени букове. Хайде, майко, раждай ме…
Грамофонните плочи на графоманите
Posted in • Социални размисли, • Стихове с рими и без рими, tagged блог, грамофон, графоман, литература, писател, поет, традиция, четене on 11/09/2010 | Leave a Comment »
Преди доста време се запознах с един български поет и писател, тогава, а и сега, на върха на кариерата му. Дори и убедена, че след години визажът ми ще бъде безвъзвратно изличен от съзнанието му като след трайна амнезия, нищо не ми попречи тогава да се влюбя в него и всичките му писания. Всъщност, в [...]
Луната ми
Posted in • Стихове с рими и без рими, tagged блестя, лимон, луна, лъчи on 06/08/2010 | Leave a Comment »
Луната ми горчи като коричка от лимон, не мога да блестя от нея. Посрещам я с кух поглед, без очи, тя свети крадешком със крадени лъчи. луната ме гори.
Черно мляко
Posted in • Стихове с рими и без рими, tagged гръд, жажда, лудост, луна, рани, черно мляко on 07/07/2010 | 2 Comments »
Притихвам с нежни стъпки в тъмнината. Поднасям ти обесена на лунна светлина тъга. Плета любов, заплетена с конци от самота, угаснала във ручеи от нощни сълзи. Ти сучеш от гръдта ми черно мляко – ту давам ти живот, ту те обесвам. На жарко слънце жаждата ти утолявам, по пълнолуние те ръся в суха пепел. И [...]


