Когато бях на около годинка, Раят се заключваше в това да съм на топло с пълно коремче и сухо дупе.
На 3, Раят ми се изразяваше в един червен гумен таралеж, до който все не успявах да се доредя от другарчетата в детската ясла, а той ми се присънваше нощем и ме караше да жадувам за него по-силно.
На 7 Раят ми се представи в една лента с надпис “Отличник”, гордо носена на бялата ризка, вързна със синя чавдарска връзка и в тихата радост да цапардосам онзи нахалник от “Г” клас, който беше решил, че може да ме закача безнаказано.
Когато бях на 10, Раят се изчерпваше в това да чета книжки до среднощ при жуженето на калорифера, намигащ с червеното си око в тъмната зимна стая, докато по хълмовете на Рила, към които гледа терасата, се трупа сняг, а аз неусетно се пренасям в свят на приключения.
На 14 Раят идваше на крилата на Купидон, който с голото си дупе обикаляше гимназията, всяваше смут, караше дърветата да разцъфтяват, топеше снега, ръсеше любовни трепети под формата на пуберски хормони, недоразумения, неизказани намеци, оптимизъм, жажда за живот, желание за любов и всякакви недомислени неща.
На 18 Раят ме срещна със скъп приятел, с когото можех да правя всичко и нищо, да науча много и малко, да разбера повече и още, да изпитам сладко и горчиво и комбинацията от тях, да слушам музика с ненаситен интерес, да обичам и липсата и присъствието, да пътувам до съседния град и така да стигам до края на света, да обичам!
На 21 Раят беше в Лондон, а на 24 – в Трондхайм.
На 30 Раят е в това да бъда себе си и да имам достатъчно пари – за да мога да осъществявам плановете, които изискват това досадно средство за разплащане, достатъчно любов – за да не търся още, достатъчно тревоги – за да правя това, което “възрастните” трябва да правят, достатъчно трениран език – за да мога да различа доброто от некачественото червено вино, достатъчно чувство за хумор – за да мога да посрещна всеки провал с усмивка, достатъчно дързост и безрасъдство – за да съм готова за ново начало във всеки момент, достатъчно глупост – за да търся дефиниция на Рая, вместо да се примиря, че няма как да я намеря, защото още не съм ходила там.
А точно в този миг Раят е само една песен…



Хубави мисли на 30 …
После може да тръгне наобратно и след някоя друга година да напиша, че ми стига само топлото местенце, пълното коремче и сухото дупе
Е, ангелче …
… накара ме да открия, че Раят е в душата!
ех, душо, ти ако не го знаеше това…
Абе аз го знам, ама друго си е да ти го напомнят отново, ей така за опресняване на паметта
Виждам как изискванията ти се покачват
т. 1 изглежда най-безгрижно
Показват се с обогатяването на речника, което настъпва с възрастта. Готина е т. 1 и моите спомени от този момента са най-ярки. А твоята дефиниция за рай каква е?