FroZzen

Сигурно вече сте забелязали нескрития ми афинитет към северните страни и народи. До неотдавна можех да го нарека любопитство, но сега вече знам – това е чисто и просто завист.

В едно от есетата си, любимият ми Ерик Блеър беше казал нещо от сорта на това, че южняците по правило са по-мързеливи, защото от жегата мозъците им завират и шансовете да родят нещо умно са незначителни. Та така и аз оставам с впечатлението, че северните народи, не че са по-умни от нас, не че дори са по-трудолюбиви, но са дисциплининари и най-вече — умеят да използват условията за максимален резултат.

Това е само кратко предисловие за спомените ми от Холандия и един от най-красивите й градове – Ротердам. Отвоювали около 4% от територията си от морето, холандците ценят това, което имат и могат да имат.

На пръв поглед хората са кофти – по улиците можеш да видиш ужасни образи, облечени буквално в парцали, едва ли не с джапанки и оръфани дрехи. (Нека това не звучи снобарско, хората, които ме познават лично, знаят, че аз самата се обличам така небрежно). Да не говорим за кълбетата дим от джойнт, разнасящ се от кофи-шоповете или безбройните секс магазини, които са колкото интригуващи толкова и отвратителни.

За разлика от столицата Амстердам, Ротердам е супер свежо кътче. За пътуващите неподготвени като мен, които отиват за 2-3 седмици по работа на подобно място, той се оказва изненадващо примамлив и приветлив. Безкрайният лабиринт от канали, вечното море с поривистите си ветрове и потокът от колела и мотористи, и не на последно място – обликът му, съчетаващ малки размери и град тип “сити” правят Ротердам неустоимо ведър и гостоприемен.

Дори и през иначе неприятния декември, този град може да бъде слънчев. А дъждът е просто част от пейзажа. Не носиш ли подходящите дрехи, сам си си виновен. Северняците имат една поговорка – няма лошо време, има лоши дрехи.

А да работиш с холандци е цяло удоволствие. Винаги са точни и сериозни. Всичко е под час и всеки си знае мястото. Имат ужасния навик да са шумни и съвсем нескрито да се подиграват на чужденците, когато не разбират местните приумици. Отявлено се дразнят на различното с един такъв типичен империалистически маниер. Но колкото и тази поза да е вродена, явно са достатъчно толерантни.

Защото знаете, че Холандия гъмжи от емигранти от цял свят, като наред с редовната паплач, по-голямата част са супер качествени специалисти – инженери, програмисти, лекари и т.н.

Може би смущаващо ще ни се стори и отношението към лични живот. Не че Холандия е един голям Биг Брадър, но ако в апартамента ти има пердета, или си емигрант, или криеш нещо. По завесите ще познаете хората, които умишлено крият живота си. Съвсем обичайно е да се разхождаш по улиците и да гледаш как вечеря някое семейство, или как гледат телевизия, прегърнати на канапето в хола… това може да се превърне в нечие хоби, но не забелязах местните да се заглеждат по чуждите светещи прозорци. Воайорството не е разпространено, то е вродено до степен, че се е срастнало с националния характер и затова е станало ненужно. Просто всеки знае, че няма смисъл от любопитство – всичко, което правят съседите, го правим и ние.

В Ротердам задължително се разходете по залива. Минете поне по един от големите мостове, ръмжащ от безспирен трафик. Не изпускайте кубичните къщи и рибния пазар. Малки алейки, приятни магазинчета и още по-приятни заведения с усмихнати сервитьорки – Ротердам изкушава със спокойната си сякаш вечно неделна атмосфера. Нищо общо с Амстерадам, макар че сега, след като затвориха квартала на Червените фенери, и той придобива приятен вид.

Известните кубични къщи на Ротердам

Не толкова известните, но също така красиви ротердамски графити

Винаги съм искала да живея на такова място - бам в лодката и отпрашвам на работа

Ако имате само ден, в Амстердам трябва да видите няколко важни неща:

• неповторимата атмосфера на стотиците канали, с които неслучайно Амстердам си спечелва прозвището “Северната Венеция”;





• пазара на цветята – за интересуващите се, наред с хилядите сортове лалета, там продават семена поне от още толкова вида марихуана





• в музея на диамантите може да видите как се обработват диаманти в реално време с обяснение какви диаманти да си и да не си купувате. Винаги може да си тръгнете с нещо в джоба, ако се отбиете в магазина, в който продават циркони.
• задължително си пазете сили за музея на Ван Гог, където ще се насладите на прекрасни произведения на изкуството;



• о, да не пропускаме, че доскоро можехте да видите и Червените фенери, but no more…

Тук цензурата се намеси и не можах да снимам повече...

Най-изненадващо за мен беше не броя на кутийките, от които се подаваха разни разголени каки, или поклащащите се в един особен ритъм перденца, дори не неприкритите намерения на младежите по улиците. Изненада ме, че наред с витрините, обляни в червено, имаше детски градини, от които излизаха весели дечица, нарамили раници и музикални инструменти . Амстердам!

И то май не остава време за друго за един ден.