FroZzen

Веднъж като си бил в Норвегия, не можеш току-така да я забравиш…! Затова в главата ми често изникват спомени от нея, все едни такива шарени и непослушни.

Имах щастието да бъда студент в Норвегия и да живеят в някогашната столица – прекрасния Трондхайм и в един от неговите студентски квартали – Мохолт. Сградите наоколо бяха само от тухли, неизмазани и с тънки стени, а по покривите на някои от тях растяха дръвчета. Разказвала съм ви за моите съквартиранти – прекрасния Олав, или както се произнася на норвежки, Улав, студент по медицина, който само на 19 бе изчел цялата руска класика, френски шедьоври и норвежки класици. Затова и ми се стори неуместно да му кажа какво означава името му на български, двойка финландци и… уникалния във всяко едно отношение Шахид, на когото няма да отделям внимание тук.

Трондхайм е среден по големина град с брегове-фиорди и с около 150 000 човека местно население и сигурно още толкова приходящи студенти от цял свят – два факта, които го правят неустоимо колоритен… Кой каквото ще да казва, за мен норвежците са безкрайно мили и симпатични хора, отворени за всичко и всеки. Трябва да призная, че очаквах типични северняци: резервирани, депресирани образи, но за месеците престой там останах приятно изненадана. През годините се запознах и работих с няколко норвежеца и всеки от тях се оказваше голям чешит с особено светоусещане, но с една типична изстрадана скромност, чак подозрителна.

Чисто, хълмисто, прорязано от реката Ниделва, която извира от Швеция и тук се влива в морето. Едно от хилядите блаженства на Норвегия е, че можеш да пиеш вода от чешмата, която не само че е без пари, ами е същата като българската, като махнеш нашия аромат на ръжда

Всеки кара колело, включително и през зимата, дори по улиците често можеш да видиш зарязани колела след някой пиянски запой. Иначе придвижването пеш е силно разпространено, заради потресаващо скъпия градски транспорт: как ви се струва цената от 5,5 български лева за билет за един час?

И понеже бях в Норвегия, за да уча, ето няколко думи и за образованието. Трудно е да не си доволен от качеството на преподаване в NTNU Trondeim. В часовете по “Британска цивилизация” при стария английски кадър, тип Оксбридж, ми стана ясно, че норвежците попиват най-доброто от целия свят, учат го и го прилагат в нечувани размери. След като вложили милиони в инженерно образование през 70-те и 80-те, днес все повече обръщат внимание на хуманитарните дисциплини. За да преодолеят “кризата на душата”, както обясняваха, за да се вгледат в себе си и да се справят с растящия брой самоубийства.

Факултетите носеха почти митични имена – моят се казваше Драгвол, а другият – Гльосхауген (къща от стъкло, както личи от името). Всъщност много сгради, наред с тези от дърво, са от стъкло, по ясни за всички съображения. Има такива, дето чак можеш да ги сбъркаш с парник и става наистина (понякога измамно) топло вътре.

Огромната университетска библиотека бе по вкуса на всеки четящ. Малко ли пъти се изкушавах да се сдобия с някоя безценна книга, от която се разменяха апокрифни и хиляди пъти ксерокопирани страници из коридорите на СУ! Пръстите ми трепереха, когато разгръщах делата на автори, чиито имена само бях чувала по време на лекциите в Алма Матер. Но стига лирика! Системата за намиране и заемане бе с човешки фактор, сведен до минимум. Типично по скандинавски в целия университет имаше денонощен и ежедневен достъп до интернет в университета; разбира се – навсякъде и Wi Fi; можеш да влезеш по всяко време и да работиш в някоя лаборатория, ако си си записал час. Затова си е измислена система – навсякъде се влиза с ПИН карта.

Когато не е в университета, средностратистическият студент в Норвегия често се позиционира в един специфичен топус – студентското мазе, но не се подвеждайте по името – в тях няма нищо мизерно. Най-голямото достойнство на въпросните мазета е, че там бирата е сравнително евтина, само 15 крони, демек към 4 лв., а ако успееш да си свиеш бутилката, ти излиза с крона по-евтино, защото бутилките се предават за толкова в магазина.

Освен това, в кръчмите е абсолютно забранено да се пуши – решение, което приветствам с цялото си сърце! Ако ти се пафка, излизаш на клинча и като че ли това възпира много млади хора да не пушат. Не че спирките не са осеяни с фасове и пред всяка сграда в университета няма пушещи студенти, но все пак… Пък и кутия цигари струваше към 20 лева… сами си правете сметката колко хора ги прежалват. Хм, след няколко седмици в Норвегия и спираш да превеждаш цените в български. Просто започваш да мислиш, че 22 крони, са всъщност само някакви си 22 стотинки, но не е точно така… (За уточнение 1 лв. = 4 крони.)

През почивните дни, ако не се е отдал на повсеместното пиянстване, за което писах в Първия урок по норвежки, норвежкият студент се отправя на пътешествие.

От опит мога да кажа, че автостопът не е кой знае колко разпространен. Но след като бяхме уверени, че престъпността е 0.001%, някои колеги опитаха с успех да се повозят гратис и имат забележителни снимки. Иначе конвенционалният транспорт е безпорядъчно скъп. (влак Трондхайм – Осло – Трондхайм: около 800 крони или 200 лв.)

Голямо и далеч по-евтино удовоствие е ходенето до т.нар hytta i Bymarka (хижа в гората). В гората можеш да си береш разни боровинки и глогинки, с което да подпомагаш бюджета си, да спиш на -10 градуса в спален чувал на открито, да се позагубих в норвежката гора, да пропаднеш в мочурище.. все такива приятни емоции. Моите приятели Мартин (Словакия) и Павел често ходеха из бимарка-та за гъби с цел спестяване на средства и май това се бе превърнала в основна част от менюто им. (Павка, човече, готвиш убийствено!)

Та и ние като едни вече типични норвежки студенти, през уикенда се замъкваме към хижата на университета. Не след дълго решаваме да експлорнем местния ландшафт…

Подробно екипирани като за преход (а именно, с фотоапарати) с чехкинята Мари се втурнахме като две видни планински кози по пътеките на норвежкия пущинак. Но то не пътеки като пътеки, ами поточета, по които ходиш и гледаш да не стъпиш над глезените във вода.

Шеметен норвежки пейзаж се ширва пред очите ни: пътеки от кал и мочулряк, високи скалисти баири, върхове, които ти вземат здравето докато ги изкаретиш и като погледнеш надолу – езеро или нещо като езеро, но блатисто.

Един такъв неестествен пейзаж – езера като кръпки, а не като нашите в Рила и Пирин… нашите са много по-красиви, искрени и комуникативни; норвежките сякаш крият нещо и това ги прави да изглеждат доста самотни. При такива гледки те обхваща едно единствено чувство – вцепенение.

Та, катерихме се, спускахме се, падахме, ставахме, изподрахме се… Докато не стигнахме до поредното мочурище, в което нагазихме и изгубихме пътеката безвъзвратно. Ставаше късно и аз като по-голяма и разбира се разумна предложих да се връщаме. Но защо да се връщаме по същия скучен маршрут, а и от къде на мен ми се видя пътека… и така се юрнахме като изоглавени към мачу-пикчу-то на норвежката гора и така се оплетохме, че знаехме само посоката, но нищо повече. Закатерихме се по стръмен баир, обрасъл с борове, с чутовни камъни, покрити с вековни треви, а всичко – мокро и кално. Падахме в изненадващи дупки, стигахме до непроходими участъци, а единственият ни ориентир беше далечна скала, до която не бяхме сигурни как ще се доберем, камо ли какво има отвъд…

В началото все си мислех, че ще намерим пътека. Във всяка полегнала трева ни се привиждаха човешки стъпки. Но уви, след 30 мин катерене се озовахме на място, от където хем не можем да продължим, хем няма как да се върнем поради наклона. Времето ставаше все по-лошо, знаехме, че сме изпуснали последния автобус към града, но събрахме сетни сили и издрапахме до скалата.

Гледката пред нас бе покъртителна – брулени хълмове с по някое щръкнало самотно дърво по тях. За наша радост на този хълм видяхме човек. Вярно сам, шляещ се из пущинака норвежец, вглъбен в себе си, съзерцаващ безкрая, но човек, който знае пътя.

Върнахме се в хижата доволни и с румени бузи. След тази случка с Мари се убеждавахме как и двете не сме се уплашили; наистина беше страхотно приключение, което ако мога, пак бих повторила. Няма такъв адреналин!

Това е за мен Норвегия – прекрасен нов свят. Пет месеца там и попиваш от Севера, толкова, че като се върнеш у дома, всичко ти се струва нереално…

Още по темата:

• Урок по норвежки 1: Пиянството на един (северен) народ
• Урок по норвежки 2: Един Пакистанец в двора на крал Улаф