FroZzen

Ден петък. В София е топло, чак не се диша. Около обяд решаваме да се качим на колите и да отпрашим към планината. Хотел Реденка ни чака!

На няколко километра преди Разлог, малко след Предела, това ваканционно селище е същински рай в подножието на Рила и на крачка от Пирин. Достатъчно далеч от какофонията на Банско, достатъчно близо до него, за да отскочиш до там, ако нещо ти трябва. А и сезонът е никакъв, така че не очакваме тумби туристи да са щурмували точно този район.

Посреща ни открит басейн, а около него – самостоятелни къщички, всяка оградена със симпатично дворче и зелена тревичка. Гледката към Пирин е божествена, а върховете още са покрити със сняг. Контрастът между топличкото време, на около 900 метра надморска височина, от една страна и зимната картина, привидно на ръка разстояние, от друга, е поразителен.

Дето се вика, тишината е оглушителна! Покой колкото искаш, а сме само на 20-тина метра от пътя за Разлог. Но нали затова сме дошли. Броят на звездите не ме интересува, но със сигурност не са под три. Усмихнат персонал, чак неочаквано за родния туризъм.

Стаята ни не е стая, а цял апартамент с всекидневна, спалня и мъничка трапезария. Напълно оборудвана кухня… няма да продължавам, но още от вратата се почувствах като у дома си. Представям си как можем да се пренесем с Марто и да работим от тук…

Ако не беше завалял дъжд, със сигурност щяхме да се излежаваме по шезлонгите край басейна, но това е майското време – всичко може да се очаква.

Радост за очите ми обаче е около 25-метров вътрешен басейн с 2 джакузита отстрани. Влезеш ли вътре, трудно излизаш. Около час плувах самичка, след което се изсипа една груп, дошла на тийм билдинг, но и те скоро се ометоха към по-привлекателния ресторант. (Между другото, със сигурност човек не може да остане гладен в Реденка.)

След вечеря се разходихме из селището – имаше безброй звезди, а чистият въздух чак те замайва. След такъв ден спиш като бебе.

Ех, Реденка, Реденка. Как ми се идва пак.